Първото азотно подхранване на пшеницата и ечемика решавам по три неща: колко гъст и колко развит е посевът, колко минерален азот има в почвата и какво време предстои. Слаб и рядък посев получава азота рано и в по-голям дял, за да образува братя. Гъст и добре развит посев го получава по-късно и в по-малък дял, за да не образува излишни братя и да не полегне. Датата в календара идва последна.
Всяка година в края на зимата чувам: „Съседът вече подхрани.“ Това не е довод. Съседното поле е засято в друг ден, с друга гъстота и след друг предшественик.
Накратко
- Решението е за всяко поле поотделно.
- Рядък, слаб посев: рано и с по-голям дял от азота.
- Гъст, развит посев: по-късно и с по-малък дял.
- Проба за минерален азот в почвата показва колко да се извади от дозата.
- Подхранвам, когато вегетацията се възобновява и машината може да влезе, без да прави коловози.
- За първото подхранване избирам тор с нитратна форма; при нужда от сяра — и със сяра.

Стъпка 1: Влизам в посева и броя
В края на зимата обикалям полето и на няколко места правя едно и също. Отмервам един линеен метър от реда, броя растенията и братята на всяко. Вадя по няколко растения и гледам корена и възела на братене.
Интересуват ме три неща:
- Гъстота. Колко растения са оцелели след зимата.
- Развитие. Колко братя има растението и дали имат собствени корени.
- Състояние. Цвят, повреди от студ, здрав ли е възелът на братене.
От тях следва решението:
| Какво намирам | Срок на първото подхранване | Дял от общия азот |
|---|---|---|
| Рядък посев, растения с един-два братя | възможно най-рано | по-голям — около половината |
| Нормална гъстота, добре развити братя | с възобновяване на вегетацията | около една трета до половината |
| Гъст, силно развит посев | по-късно, към началото на вретенене | по-малък — около една трета |
| Посев с повреден възел на братене | след като се види новият прираст | малка доза, после според възстановяването |
Дяловете са ориентир, а не правило. Логиката е една: азотът рано напролет стимулира образуването на братя. Където те не достигат, това е целта. Където са повече от нужното, ранният азот дава излишни братя, които после загиват, а посевът полегва.
Стъпка 2: Проверявам какво има в почвата
Пробата за минерален азот се взема в края на зимата, на дълбочина до 60 см, на два слоя. Тя показва колко нитратен и амониев азот има на разположение.
След суха есен и зима в почвата често остава неизползван азот от предшественика. След влажна зима на лека почва той е отмит. Разликата между двата случая може да е цяло подхранване. Без пробата това се налучква.
Какво става с азота през зимата и по кои пътища се губи, е обяснено в справочната статия на prz.bg загуби на азот: амонячни загуби, измиване и денитрификация.
Стъпка 3: Гледам времето и почвата
Три условия трябва да съвпаднат.
Растението да расте. Вегетацията се възобновява при трайно затопляне на почвата — ориентировъчно около 5 °C. Преди това коренът поема слабо.
Машината да може да влезе. На преовлажнена почва коловозите вредят повече, отколкото помага ранният срок. Често се работи сутрин по леко замръзнала повърхност.
Да не предстои измиване. Преди обилни валежи на лека почва не внасям цялата доза. В нитратно уязвимите зони проверявам забранителния период и не се тори върху замръзнала или заснежена почва.
Стъпка 4: Избирам тора
За първото подхранване търся бързо действие на студена почва. Това означава нитратна форма — амониев нитрат или калциево-амониев нитрат. Карбамидът оставям за по-късно.
При рапица и на леки почви след влажна зима добавям сяра — с амониев сулфат или с тор, съдържащ сяра. Недостигът ѝ изглежда като азотен, но започва от младите листа, и азотът без нея не се оползотворява.
Сравнението на торовете е в статията на магазина азотни торове: карбамид, амониев нитрат, амониев сулфат и течен азотен тор.
Какво правя със слабия посев?
Късната сеитба и сухата есен дават посеви, които влизат в зимата с два-три листа. При тях първото подхранване е възможно най-рано, а азотът не е единственото, което давам. Щом растението тръгне, добавям листно подхранване с фосфор, цинк, манган и аминокиселини — коренът още не може да ги осигури от студената почва. Кога това си струва, съм описал в статията листно подхранване на пшеницата: какво гледам в посева. Продуктите са в раздела торове за листно приложение на магазина.
Какво правя с гъстия посев?
Ранната сеитба с висока норма и топлата есен дават обратния проблем — много братя, гъста маса, риск от болести и полягане. Тук не бързам. Първото подхранване се измества към началото на вретененето и е с по-малък дял. Основната част от азота отива във второто подхранване, когато работи за класа, а не за нови братя.
Три грешки, които виждам всяка пролет
Еднаква доза на всички полета в един ден. Удобно за организацията, скъпо за добива.
Ранен азот на гъст посев. Резултатът е полягане през юни.
Изчакване на „хубаво време“ при слаб посев. Рядкото поле губи братя с всяка седмица закъснение.
Как това подхранване се вписва в годишния план, съм описал в статията как правя план за торене за цялата година.
Често задавани въпроси
Кога е най-ранният срок за подхранване?
Когато вегетацията започне да се възобновява, почвата носи машината и не е замръзнала или заснежена. В нитратно уязвимите зони — след края на забранителния период.
Колко азот да дам с първото подхранване?
Ориентировъчно от една трета до половината от общото количество — повече при рядък посев, по-малко при гъст. Точната доза зависи от минералния азот в почвата.
Може ли първото подхранване да е с карбамид?
Може, но действа по-бавно на студена почва и губи азот, ако остане на суха повърхност. За ранния срок нитратната форма е по-сигурна.
Нужна ли е сяра с първото подхранване?
При рапица — да. При житни — на леки почви и след влажна зима.
Какво да направя, ако посевът е пострадал от студ?
Изчаквам да се види новият прираст. Давам малка доза азот и листно подхранване с аминокиселини, след това решавам според възстановяването.
Консултация с агроном
Аз съм агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г. В края на зимата с екипа на АГРИНЕД правим огледи на посевите, вземаме проби за минерален азот и определяме срока и дозата за всяко поле. Вижте услугите на АГРИНЕД или се обадете на телефон +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Как избирам минерален тор: четири въпроса, преди да поръчам — agrined.com
- Жълтеене на пшеницата през есента: как да разчетете цвета на листата — shop.prz.bg
- Кога растенията поемат хранителните елементи: усвояване по фази — prz.bg
Източници
- Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
- Горбанов С. и кол., Торене на земеделските култури, Аграрен университет – Пловдив
- Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Текстът е подготвен отчасти с помощта на съвременни инструменти за писане. Идеята, преценките и редакцията са на агроном Илиян Недков — автор на статията, който е проверил съдържанието.
