Изборът на минерален тор при мен минава през четири въпроса в този ред: какво има в почвата, какво ще изнесе културата, колко струва килограм елемент и в каква форма е той. Марката и опаковката идват накрая. Когато редът се обърне и се започне от офертата, стопанинът обикновено плаща за елемент, от който полето няма нужда.
Всяка есен и всяка пролет получавам един и същ въпрос: „Кой тор да взема?“ Отговарям с въпрос: „Какво показва анализът?“ По-долу описвам как стигам от анализа до конкретния тор.
Накратко
- Започвам от почвения анализ, не от ценовата листа.
- Смятам баланс: какво ще изнесе добивът минус това, което почвата може да даде.
- Сравнявам торовете по цена на килограм елемент, а не по цена на тон.
- Формата на азота избирам според срока и температурата на почвата.
- Комплексен NPK избирам само когато съотношението във формулата съвпада с нуждата на полето.
- Един и същ тор на всички полета е най-скъпото решение.

Въпрос 1: Какво има в почвата?
Без анализ торовата норма е предположение. От протокола ме интересуват първо pH, усвоим фосфор и усвоим калий, а след това хумус, минерален азот и сяра. Реакцията на почвата определя дали внесеният фосфор ще остане достъпен. При pH над 7,5 част от него се свързва с калция, а под 5,5 — с желязото и алуминия.
Често виждам полета, торени години наред с комплексен тор, в които калият е висок, а фосфорът нисък. Виждам и обратното. В двата случая същият комплексен тор продължава да трупа излишъка и не поправя недостига.
Пробите вземам по еднакви участъци и на постоянна дълбочина. Как планирам пробовземането, съм описал в статията почвено пробовземане през зимата: участъци, дълбочина и какво поръчвам в лабораторията.
Въпрос 2: Какво ще изнесе културата?
Втората стъпка е балансът. Умножавам планирания добив по изнасянето на елементи за единица продукция. За ориентир ползвам стойностите от учебната литература:
| Култура | Азот (N) | Фосфор (P₂O₅) | Калий (K₂O) |
|---|---|---|---|
| Пшеница, на 100 kg зърно | 2,5–3,5 kg | 1,0–1,3 kg | 2,0–3,0 kg |
| Царевица, на 100 kg зърно | 2,4–3,0 kg | 1,0–1,2 kg | 2,5–3,0 kg |
| Слънчоглед, на 100 kg семе | 4,5–6,0 kg | 2,0–2,5 kg | 10–12 kg |
| Рапица, на 100 kg семе | 5,0–6,0 kg | 2,5–3,0 kg | 5,0–7,0 kg |
Стойностите включват и страничната продукция. Ако сламата и стъблата остават на полето, голяма част от калия се връща в почвата.
От изнасянето изваждам това, което почвата ще даде: запаса по анализ, азота от предшественика, минерализацията на органичното вещество. Остатъкът е торовата норма. При пшеница с планиран добив 600 kg/дка нуждата от азот е около 15–21 kg/дка. Колко от тях ще дойдат от чувала, зависи от полето, предшественика и годината.
Въпрос 3: Колко струва килограм елемент?
Тук се правят най-скъпите грешки. Торовете се продават на тон, а растението се храни с килограми елемент. Сметката е проста:
цена на килограм елемент = цена на тон ÷ (10 × съдържание в %)
Пример с условни цени, само за показване на сметката:
| Тор | Съдържание на азот | Условна цена на тон | Цена на 1 kg азот |
|---|---|---|---|
| Карбамид | 46% | 1000 | 2,17 |
| Амониев нитрат | 34,4% | 800 | 2,33 |
| Калциево-амониев нитрат | 27% | 700 | 2,59 |
„По-евтиният“ на тон тор в този пример е най-скъп на килограм азот. Това не значи, че карбамидът е винаги правилният избор. Значи само, че сравнението започва оттук, а после идва четвъртият въпрос.
При комплексните торове смятам стойността на всеки елемент поотделно и я сравнявам с цената на същите количества от единични торове. Понякога комплексният тор излиза по-изгоден заради едното внасяне. Понякога разликата е голяма в обратната посока.
Въпрос 4: В каква форма и за кой срок?
Формата решава дали елементът ще стигне до корена навреме.
Азот. За първото подхранване в края на зимата избирам тор с нитратна форма, защото почвата е студена и преобразуването на амидната форма е бавно. Карбамида оставям за по-късно или за внасяне преди обработка, когато може да се зарови. Ако очаквам суша след внасянето, не разчитам на карбамид на повърхността.
Сяра. При рапица и на леки почви включвам тор със сяра. Недостигът ѝ прилича на азотен, но започва от младите листа.
Фосфор. Търся висока водоразтворимост и внасяне близо до реда. Фосфор, разхвърлян върху повърхността при директна сеитба, работи слабо в първата година.
Калий. За лозя, овощни, картофи и зеленчуци избирам сулфатна форма. За житни и царевица хлоридната е достатъчна.
Защо всяка форма се държи различно в почвата, е обяснено подробно в справочната статия на prz.bg минерални торове: химия, разтворимост и поведение в почвата.
Кога избирам комплексен NPK и кога единични торове?
Комплексен тор избирам в три случая: когато анализът показва нужда и от трите елемента в съотношение, близко до формулата; когато стопанството няма техника за две внасяния; и при стартово торене със сеитбата, където равномерното разпределение на гранулата е важно.
Единични торове избирам, когато един от елементите е във висок запас. Тогава плащам само за това, което липсва.
При зеленчуците и овощните често работя с технологични торове с добавени калций, магнезий и микроелементи. В магазина на АГРИНЕД такива са гранулираните NPK и органо-минералните торове за почвено приложение. Пълният преглед на видовете е в статията минерални торове: видове, състав и кога се използват.
Три типични ситуации
Поле с висок калий и нисък фосфор. Торено е с 15-15-15 години наред. Решението е фосфорен тор със сеитбата и азот напролет. Разходът на декар пада, а фосфорът най-после стига до корена.
Рапица на лека почва. Първото подхранване е с амониев сулфат, а не само с амониев нитрат. Сярата е нужна в същия момент, в който и азотът.
Лозе на варовита почва. Калият е като сулфат, а желязото и цинкът се дават през листата, защото в почвата са блокирани от високото pH.
Често задавани въпроси
По какво да сравнявам два минерални тора?
По цена на килограм елемент, по формата на елемента и по това дали съдържа нещо, от което полето няма нужда. Цената на тон не казва нищо сама.
Нужен ли е почвен анализ всяка година?
За фосфор, калий и pH е достатъчно на три до четири години. Минералният азот се променя бързо и се изследва преди подхранването.
Комплексният тор по-добър ли е от единичните?
Нито по-добър, нито по-лош. По-удобен е, когато формулата съвпада с нуждата. Когато не съвпада, е по-скъп.
Мога ли да намаля нормата, ако торовете са скъпи?
Да, но не поравно навсякъде. Намалявам там, където запасът по анализ е висок, и запазвам нормата там, където е нисък.
Кога карбамидът е грешен избор?
Когато остава на суха повърхност в топло време без заравяне и без дъжд, и при ранното подхранване върху студена почва, когато е нужен бърз ефект.
Консултация с агроном
Аз съм агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г. С екипа на АГРИНЕД вземаме почвени проби, разчитаме протокола и изготвяме торова норма по полета. Вижте услугите на АГРИНЕД или се обадете на телефон +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Листно подхранване: кога го препоръчвам и кога е излишен разход — agrined.com
- Фосфорно-калиево торене наесен: къде може да спестите и къде не — shop.prz.bg
- pH на почвата: какво показва числото и защо решава кой тор работи — prz.bg
Източници
- Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
- International Plant Nutrition Institute (IPNI), Nutrient Source Specifics
- Горбанов С. и кол., Торене на земеделските култури, Аграрен университет – Пловдив
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
При създаването на статията са използвани съвременни инструменти за автоматизирано писане. Идеята, агрономическото съдържание и окончателната редакция са на автора — агроном Илиян Недков.
