Хранене в биологичното земеделие: как го планирам без минерален азот

  • Home
  • Блог
  • Хранене в биологичното земеделие: как го планирам без минерален азот

Хранене в биологичното земеделие: как го планирам без минерален азот

Храненето в биологичното земеделие планирам за целия сеитбооборот, а не за една култура. Азотът идва от три места: бобови култури в ротацията, оборски тор и компост, и покривни култури, които задържат това, което иначе би се измило. Купените разрешени торове са допълнение за критичните фази. Най-трудни са ранната пролет, когато почвата е студена и органичният азот още не се освобождава, и първите две-три години на преход.

При конвенционалното производство грешката в азота се поправя с едно подхранване. В биологичното тя се поправя със следващата култура. Затова планът е всичко.

Накратко

  • Планирам по ротация — три до пет години напред.
  • Бобовите са двигателят: без тях азотният баланс не излиза.
  • Оборският тор отива при най-взискателната култура в ротацията.
  • Покривните култури задържат азота през есента и зимата.
  • Ранната пролет е слабото място — органичният азот идва, когато почвата се стопли.
  • Всяко внасяне се записва и обосновава.
Изравнен зелен посев от соя
Соята фиксира азот, но голяма част от него се изнася със зърното.

Откъде започвам?

От почвата. Анализът ми показва органичното вещество, pH, фосфора и калия. При биологичното производство тези числа са по-важни, отколкото при конвенционалното, защото не мога да компенсирам слаба почва с бърз тор.

Почва с ниско органично вещество освобождава малко азот. Преходът към биологично на такава почва започва с години на изграждане — бобови, покривни култури, оборски тор — и чак тогава с взискателни култури. Как планирам пробите, съм описал в статията как планирам почвеното пробовземане през зимата.

Как подреждам ротацията?

Редувам три вида култури: такива, които дават азот, такива, които го харчат, и такива, които го пазят.

Роля в ротацията Култури Какво дават или вземат
Дават азот люцерна, детелини, грах, фий, бакла, соя фиксират азот от въздуха; най-много многогодишните
Харчат много царевица, пшеница за хляб, зеле, картофи поставям ги веднага след бобовите или след оборски тор
Харчат умерено ечемик, овес, слънчоглед, тикви втора култура след бобовите
Пазят азота ръж, овес, синап, фацелия като покривни култури поемат остатъчния азот наесен и го връщат напролет

Ориентирът ми е поне една трета от ротацията да са бобови или смески с бобови. Многогодишната люцерна или детелина оставя най-много азот, но заема полето за две-три години. Едногодишният грах или фий оставя по-малко, но се вписва лесно.

Колко азот реално остава след бобовите, зависи от това какво се изнася. Ако зърното се прибере, по-голямата част от фиксирания азот си отива с него. Ако културата се заоре като зелено торене, остава всичко.

Къде слагам оборския тор?

При културата с най-голяма нужда и с най-дълга вегетация. Царевицата и късните зеленчуци оползотворяват азота, който се освобождава през топлото лято. Ранните житни го оползотворяват по-слабо, защото основната им нужда е през април и май, когато почвата е още хладна.

Количеството е ограничено — до 170 kg азот на хектар годишно. Смятам го по съдържанието на тора и по дела, достъпен през първата година. Как го правя, съм описал в статията как комбинирам органични и минерални торове — принципът на приспадане е същият и без минералната част.

Слабото място: ранната пролет

Органичният азот става достъпен, когато микроорганизмите работят. Под 5–8 °C те почти спят. Пшеницата обаче има нужда от азот точно тогава — за образуването на братя.

Какво правя:

  • Предшественик. Пшеницата идва след бобова култура, а не след друга житна.
  • Есенно заораване навреме. Така разлагането започва преди зимата.
  • Бързодействащ разрешен тор в малка доза — гранулиран птичи тор наесен или течен органичен тор с аминокиселини напролет.
  • По-реалистичен добив. Планирам по това, което почвата може да даде.

Фосфор, калий и микроелементи

Тук биологичното производство е по-малко ограничено. Разрешени са природни фосфати, калиев сулфат от естествени соли и микроелементи при установена нужда.

Трудността е в скоростта. Мекият фосфорит действа само на кисели почви. На нашите карбонатни почви разчитам повече на оборския тор, на микоризата и на културите, които мобилизират фосфор — елда, бял синап, лупина. Микроелементите давам през листата след листен анализ.

Кои групи торове са разрешени, е подредено в статията на магазина торове за биологично земеделие: какво е разрешено. Продуктите са в раздела торове за екологично земеделие.

Първите години на преход

Очаквам спад в добива през първите две-три години. Почвата е свикнала с бърз азот и органичната ѝ система още не работи с пълна сила. Плевелите също използват момента.

Моят съвет е преходът да започне с бобова култура, а не с пшеница. Първата година се печели азот и се потискат плевелите. Втората година се събира резултатът.

Какво записвам?

Всичко. Дата, поле, продукт, количество и причина. При проверка стопанинът трябва да покаже защо е внесъл външен тор. Електронният дневник на стопанството, който АГРИНЕД води за клиентите си, събира тези записи на едно място. Дали конкретен продукт е допустим, решава контролиращото лице — питам преди употреба.

Как бобовите получават азот от въздуха и от какво зависи количеството, е обяснено в справочната статия на prz.bg биологична азотфиксация: как бобовите и ризобиите осигуряват азот.

Често задавани въпроси

Може ли пшеницата да се отглежда биологично без оборски тор?

Да, след добър бобов предшественик. Добивът е по-нисък от конвенционалния, а качеството зависи от азота, останал от предшественика.

Каква част от ротацията да са бобови?

Ориентирът ми е поне една трета, включително бобовите в смески и покривни култури.

Кога се заорава зеленото торене?

Преди цъфтежа на бобовите, когато масата е млада и се разлага бързо, и достатъчно рано преди следващата сеитба.

Какво да правя при недостиг на азот през пролетта?

Малка доза разрешен бързодействащ органичен тор и листно подхранване. Истинското решение е в ротацията за следващата година.

Кой решава дали един тор е допустим?

Контролиращото лице на стопанството. Проверявам етикета и питам преди употреба.

Консултация с агроном

Аз съм агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г. С екипа на АГРИНЕД правим почвени анализи, планираме храненето по ротация и водим електронен дневник на стопанството. Вижте услугите на АГРИНЕД или се обадете на телефон +359 877 500 504.

Продължете оттук

Източници

  • Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
  • Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 — разрешени продукти и вещества в биологичното производство
  • Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson
  • Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson

Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.

Текстът е създаден с частичната помощ на интелигентен текстов помощник. Подходът, идеята и окончателната редакция са на автора — агроном Илиян Недков.

Cart

Нямате артикули в количката.

Sed ut perspiciatis unde omni natus voluptatem accusantium doloremque laudantium aperia maquep quae abillo
inventore veritatis architecto

Follow Us

Get In Touch

Info@gadden.com
+000 (123) 456 88
558 Main Street, 2nd Block Melbourne, Australia

Create your account

[ct-user-form form_type="register"]