Храненето в биологичното земеделие планирам за целия сеитбооборот, а не за една култура. Азотът идва от три места: бобови култури в ротацията, оборски тор и компост, и покривни култури, които задържат това, което иначе би се измило. Купените разрешени торове са допълнение за критичните фази. Най-трудни са ранната пролет, когато почвата е студена и органичният азот още не се освобождава, и първите две-три години на преход.
При конвенционалното производство грешката в азота се поправя с едно подхранване. В биологичното тя се поправя със следващата култура. Затова планът е всичко.
Накратко
- Планирам по ротация — три до пет години напред.
- Бобовите са двигателят: без тях азотният баланс не излиза.
- Оборският тор отива при най-взискателната култура в ротацията.
- Покривните култури задържат азота през есента и зимата.
- Ранната пролет е слабото място — органичният азот идва, когато почвата се стопли.
- Всяко внасяне се записва и обосновава.

Откъде започвам?
От почвата. Анализът ми показва органичното вещество, pH, фосфора и калия. При биологичното производство тези числа са по-важни, отколкото при конвенционалното, защото не мога да компенсирам слаба почва с бърз тор.
Почва с ниско органично вещество освобождава малко азот. Преходът към биологично на такава почва започва с години на изграждане — бобови, покривни култури, оборски тор — и чак тогава с взискателни култури. Как планирам пробите, съм описал в статията как планирам почвеното пробовземане през зимата.
Как подреждам ротацията?
Редувам три вида култури: такива, които дават азот, такива, които го харчат, и такива, които го пазят.
| Роля в ротацията | Култури | Какво дават или вземат |
|---|---|---|
| Дават азот | люцерна, детелини, грах, фий, бакла, соя | фиксират азот от въздуха; най-много многогодишните |
| Харчат много | царевица, пшеница за хляб, зеле, картофи | поставям ги веднага след бобовите или след оборски тор |
| Харчат умерено | ечемик, овес, слънчоглед, тикви | втора култура след бобовите |
| Пазят азота | ръж, овес, синап, фацелия като покривни култури | поемат остатъчния азот наесен и го връщат напролет |
Ориентирът ми е поне една трета от ротацията да са бобови или смески с бобови. Многогодишната люцерна или детелина оставя най-много азот, но заема полето за две-три години. Едногодишният грах или фий оставя по-малко, но се вписва лесно.
Колко азот реално остава след бобовите, зависи от това какво се изнася. Ако зърното се прибере, по-голямата част от фиксирания азот си отива с него. Ако културата се заоре като зелено торене, остава всичко.
Къде слагам оборския тор?
При културата с най-голяма нужда и с най-дълга вегетация. Царевицата и късните зеленчуци оползотворяват азота, който се освобождава през топлото лято. Ранните житни го оползотворяват по-слабо, защото основната им нужда е през април и май, когато почвата е още хладна.
Количеството е ограничено — до 170 kg азот на хектар годишно. Смятам го по съдържанието на тора и по дела, достъпен през първата година. Как го правя, съм описал в статията как комбинирам органични и минерални торове — принципът на приспадане е същият и без минералната част.
Слабото място: ранната пролет
Органичният азот става достъпен, когато микроорганизмите работят. Под 5–8 °C те почти спят. Пшеницата обаче има нужда от азот точно тогава — за образуването на братя.
Какво правя:
- Предшественик. Пшеницата идва след бобова култура, а не след друга житна.
- Есенно заораване навреме. Така разлагането започва преди зимата.
- Бързодействащ разрешен тор в малка доза — гранулиран птичи тор наесен или течен органичен тор с аминокиселини напролет.
- По-реалистичен добив. Планирам по това, което почвата може да даде.
Фосфор, калий и микроелементи
Тук биологичното производство е по-малко ограничено. Разрешени са природни фосфати, калиев сулфат от естествени соли и микроелементи при установена нужда.
Трудността е в скоростта. Мекият фосфорит действа само на кисели почви. На нашите карбонатни почви разчитам повече на оборския тор, на микоризата и на културите, които мобилизират фосфор — елда, бял синап, лупина. Микроелементите давам през листата след листен анализ.
Кои групи торове са разрешени, е подредено в статията на магазина торове за биологично земеделие: какво е разрешено. Продуктите са в раздела торове за екологично земеделие.
Първите години на преход
Очаквам спад в добива през първите две-три години. Почвата е свикнала с бърз азот и органичната ѝ система още не работи с пълна сила. Плевелите също използват момента.
Моят съвет е преходът да започне с бобова култура, а не с пшеница. Първата година се печели азот и се потискат плевелите. Втората година се събира резултатът.
Какво записвам?
Всичко. Дата, поле, продукт, количество и причина. При проверка стопанинът трябва да покаже защо е внесъл външен тор. Електронният дневник на стопанството, който АГРИНЕД води за клиентите си, събира тези записи на едно място. Дали конкретен продукт е допустим, решава контролиращото лице — питам преди употреба.
Как бобовите получават азот от въздуха и от какво зависи количеството, е обяснено в справочната статия на prz.bg биологична азотфиксация: как бобовите и ризобиите осигуряват азот.
Често задавани въпроси
Може ли пшеницата да се отглежда биологично без оборски тор?
Да, след добър бобов предшественик. Добивът е по-нисък от конвенционалния, а качеството зависи от азота, останал от предшественика.
Каква част от ротацията да са бобови?
Ориентирът ми е поне една трета, включително бобовите в смески и покривни култури.
Кога се заорава зеленото торене?
Преди цъфтежа на бобовите, когато масата е млада и се разлага бързо, и достатъчно рано преди следващата сеитба.
Какво да правя при недостиг на азот през пролетта?
Малка доза разрешен бързодействащ органичен тор и листно подхранване. Истинското решение е в ротацията за следващата година.
Кой решава дали един тор е допустим?
Контролиращото лице на стопанството. Проверявам етикета и питам преди употреба.
Консултация с агроном
Аз съм агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г. С екипа на АГРИНЕД правим почвени анализи, планираме храненето по ротация и водим електронен дневник на стопанството. Вижте услугите на АГРИНЕД или се обадете на телефон +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Борба с нематодите с покривни култури: кога препоръчвам бял синап и кога не — agrined.com
- Кога да засеем покривни култури? Календар и избор — shop.prz.bg
- Покривни култури в сеитбооборота: как се избират — prz.bg
Източници
- Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
- Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 — разрешени продукти и вещества в биологичното производство
- Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson
- Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Текстът е създаден с частичната помощ на интелигентен текстов помощник. Подходът, идеята и окончателната редакция са на автора — агроном Илиян Недков.
