Почвеното пробовземане дава верен резултат само ако е планирано преди да се забие сондата. Решенията са три: как да се раздели стопанството на участъци, на каква дълбочина да се вземе пробата и кои показатели да се поръчат. През зимата има време те да се вземат спокойно, а резултатът идва преди пролетното торене.
Често получавам протоколи, по които не може да се вземе решение. Лабораторията е работила точно. Грешката е станала на нивата, в деня на пробовземането. Затова тук описвам как подхождам аз, стъпка по стъпка.
Накратко
- Планът за почвено пробовземане започва на бюрото: карта на стопанството и история на нивите, после сондата.
- Един участък е еднороден по почва, релеф, предшественик и торене и е до около 100 дка.
- Една средна проба се събира от 15–20 убождания на една и съща дълбочина.
- Вземам проби по едно и също време всяка година, защото pH се променя с около ±0,5 единици през сезона.
- Полевият уред показва къде да гледам. Дозата тор определям по лабораторния протокол.
Защо планирам почвено пробовземане през зимата?
През зимата решенията не се вземат под натиск. Реколтата е прибрана и знам какво е дала всяка нива. Торовете за пролетта още не са купени. Между пробата и торенето има достатъчно време за анализ, разчитане и поръчка.
Има и агрономическа причина. Почвените показатели се движат през годината. В сухо лято и есен pH обикновено е по-ниско, отколкото във влажен период. Ако една година взема проба през август, а следващия път през февруари, сравнявам сезони, а не почви. Затова избирам един период и го спазвам.
Как деля стопанството на участъци?
Това е най-важната стъпка. Средната проба описва добре само еднороден участък. Гледам четири неща:
- Почва и релеф. Билото, склонът и ниското се държат различно. Те са отделни участъци, дори да са в една нива.
- История. Различен предшественик, различно торене или стар двор за животни означават отделна проба.
- Реколта. Места, които от години дават по-малко, заслужават собствена проба.
- Площ. Дори еднородна нива не я описвам с една проба, ако е много над 100 дка.
Картите на продуктивността от сателитни снимки помагат много. Те показват устойчиво силните и слабите зони, които от земята не се виждат. За всеки участък записвам GPS точка или скица. След три-четири години искам да взема пробата от същото място.
Каква дълбочина избирам?
За полски култури работя със слоя 0–30 см. Това е слоят, който се обработва и в който са повечето корени. По-важно от самото число е постоянството. По-плитката проба показва повече фосфор и органично вещество, защото те се натрупват отгоре. Ако дълбочината се мени, резултатите от различни години не се сравняват.
При трайни насаждения вземам и втори, по-дълбок слой, отделно от първия. Корените на дърветата и лозите работят по-дълбоко и горният слой не казва всичко.
При директна сеитба и минимални обработки внимавам с горните няколко сантиметра. Там се натрупват торът и киселинността и pH може да е различно от това в целия слой.
Какво поръчвам в лабораторията?
След като пробата е взета и изпратена, е разумно да се извлече от нея възможно най-много. Трудът е в пробовземането, не в анализа.
| Въпрос, на който търся отговор | Показатели, които ми трябват |
|---|---|
| Ще са ли достъпни хранителните елементи? | pH |
| Колко фосфор и калий има в запас? | P, K |
| Има ли скрит недостиг? | Mg, S, Ca и микроелементи (B, Zn, Mn, Cu, Fe, Mo) |
| Колко тор може да задържи почвата? | Катионообменен капацитет |
| Каква е почвата като структура и хумус? | Органично вещество и механичен състав |
| Има ли засоляване? | Na и EC |
За нива, която анализирам за първи път, избирам по-широкия пакет. Почвеният анализ с 16 показателя включва и органично вещество, и механичен състав. Тези две числа се променят бавно и се правят веднъж. При следващите анализи на същата нива често стига и пакетът с 14 показателя.
Кога вярвам на полевия уред и кога на лабораторията?
И двете имат място. Въпросът е за какво решение.
| Решение | На какво се осланям | Защо |
|---|---|---|
| Коя нива да изпратя първа за анализ | Полеви pH метър | Бързо показва къде има отклонение |
| Има ли кисело петно в нивата | Полеви pH метър, много точки | Лабораторията дава една средна стойност |
| Нужно ли е варуване и колко | Лаборатория | Дозата зависи и от буферността на почвата |
| Колко фосфор и калий да внеса | Лаборатория | Уредът не измерва хранителни елементи |
| Засолява ли се оранжерията | EC тестер, редовно | Важна е промяната във времето |
| Каква е водата за пръскане и поливане | pH/EC тестер | Измерва се на място, преди работа |
За полеви измервания на киселинността използвам pH метър с електрод за директно измерване в почва. Защо pH метърът е сред първите неща, които нося на терен, съм описал в статията „Първото, което вадя от чантата“.
Една уговорка за числата. Стойността на pH зависи от метода: във вода, в калиев хлорид или в калциев хлорид. Същото важи за EC. Затова сравнявам само резултати от един и същ метод. Разликите между методите са обяснени подробно в справочната статия на prz.bg за това какво измерва EC на почвата.
Грешки при почвено пробовземане, които виждам най-често
- Проба „от край пътя“. Няколко убождания близо до входа на нивата не описват нищо.
- Една проба за цялото стопанство. Средното от добра и слаба почва води до грешна доза и за двете.
- Проба скоро след торене или варуване. Протоколът показва тора.
- Липса на записи. Без дата, дълбочина и място следващият анализ не може да се сравни с този.
- Протокол в чекмеджето. Анализът има смисъл, когато се превърне в план за торене по ниви.
Ако искате сами да вземете пробите, практичното ръководство със стъпките и нужните инструменти е в блога на магазина: как да вземете почвена проба със сонда и да измерите pH и EC. За слоя 0–30 см подхожда сондата от неръждаема стомана с дължина 90 см.
Често задавани въпроси
Колко време преди торенето трябва да е готов анализът?
Достатъчно, за да разчетете протокола и да поръчате тор. Затова почвено пробовземане се прави през зимата, а не седмица преди сеитбата.
Трябва ли да анализирам всички ниви всяка година?
Не. Достатъчно е всеки участък да се анализира на 3 до 5 години. Разделете стопанството на части и анализирайте по една част годишно.
Какво да правя, ако нивата е засята с есенници?
Пробите се вземат и в посев. През зимата културата е в покой и няколко убождания със сонда не ѝ вредят. Избягвайте само замръзнала и преовлажнена почва.
Може ли един анализ да важи за съседна нива?
Не. Дори съседни ниви се различават по торене, предшественици и почва. Всеки участък иска собствена проба.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., работи с полски, овощни и зеленчукови култури. АГРИНЕД извършва почвено пробовземане от 0–30 см с картиране на участъците и препоръки за торене, в партньорство с лабораторията на Yara. Вижте услугите на АГРИНЕД за пробовземане и консултации и оборудването, с което работим на терен, или се обадете на +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Почвени проби през зимата: как да ги вземете сами — shop.prz.bg
- pH на почвата: какво показва числото и защо решава кой тор работи — prz.bg
- Почвено пробовземане и консултации на място — agrined.com
Източници
- Iowa State University, Soil Sampling (Site-Specific Nutrient Management, Chapter 9)
- University of Nebraska–Lincoln Extension, Guidelines for Soil Sampling (G1740)
- Oklahoma State University Extension, How to Get a Good Soil Sample
- University of Arkansas, Division of Agriculture, Soil nutrient test results can vary when soil is very dry
- ISO 10390:2021, Soil, treated biowaste and sludge — Determination of pH
- Данни за пакетите за анализ и за уредите: продуктовите страници в shop.prz.bg
Последна проверка на съдържанието: 11.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
При създаването на статията са използвани съвременни инструменти за автоматизирано писане. Идеята, агрономическото съдържание и окончателната редакция са на автора — агроном Илиян Недков.
