Качество на водата за пръскане с ПРЗ

Ключови точки:

1. Водата с лошо качество може да намали ефикасността на пръскането
2. Използвайте възможно най-чистата вода за пръскане при приложения на ПРЗ
3. Тествайте водата за мътност, твърдост, pH и EC

Защо да тествате качеството на водата?

Качеството на водата използвана за пръскане може да бъде от решаващо значение за осигуряване на най-добри резултати при пръскане за много продукти за растителна защита. Много продукти могат да бъдат засегнати от лошите качества на водата. Когато се преценя дали качеството на водата е подходящо за конкретен продукт, е необходимо да се знае при какво качество на водата продукта работи най-добре. 

Отправната точка винаги трябва да бъде точен тест на водата от реномирана лаборатория и задълбочена проверка на етикетa на продукта и техническа информация от производителя.

Подходящи pH метри може да намерите  в сайта на АГРИНЕД МАГАЗИН

Какво трябва да измерват тестовете?

Тестването наводата предназначена за пръскане трябва да включват:

• рН;
• обща твърдост;
• нива на бикарбонат;
• общо разтворени соли (TDS)
• соленост (ЕС или електрическа проводимост).

Вече съществуват достъпни електронни устройства които бързо, лено и точно могат да ни помогнат при тестването на тези параметри.

Лабораторните анализи са най-точни, но отнемат време и цената е висока. Често пъти водоизточниците които се използват променят качеството на водата във всеки сезон. Това е причина често пъти да изследваме водата за нейните качества. С електронните устройства това е много по-лесно, навременно и достъпно. Измерването може да се прави преди всяко третиране и да се коригира качеството на водата.

pH на водата

pH е мярка за концентрацията на водородния йон  (H⁺), което показва как кисела или алкална реакция на водата може да бъде от 1 до 14 по скалата, където се счита, че седем е неутралена стойност.

Стойности под седем са киселинни, стойностите над седем са алкални.
Алкална вода (рН стойности обикновено са по-високи от осем) може да причини няколко проблема.
Те включват алкална хидролиза и повишена дисоциация (разпадане на продукта), лош контакт на капчиците с повърхността и намалена производителност или стабилност от някои формулировки и адюванти.
Ако обмисляте намаляване на pH на водата до неутрално рН може да се използва за пръскане, буферен агент или буфериращото повърхностно активно вещество като цяло най-достъпно е използването на киселини като лимонената.

Буфериращ агент ще намали pH до зададена точка и ще я задържи там, докато използването на киселини са склонни да продължат да намаляват pH, докато добавяте още от тях.

Съществуват търговски продукти които могат да намаляват pH и имат буферен капацитет.
Кисела вода (рН стойности обикновено по-ниски от 4 до 5) може да повлияе на стабилността на сместа на резервоара и водят до желиране(пресичане) на някои продукти като 2,4-D амини, особено ако са в резервоарна смес с някои други соли и течни продукти.

Твърдост на водата

Общата твърдост е мярка за количеството катиони (положителни йони) като калций, магнезий, натрий, желязо и бикарбонати във водата, обикновено изразено в части на милиона (ppm) или mg/L като калциев карбонат еквиваленти (например CaCO₃ mg/L).
Катиони като калций и магнезий във водата може да се свърже с отрицателно заредени продукти като слабокисели хербициди (напр. глифозат), така че да загубят своията активност в растението. Обикновено твърдостта на водата над 250 до 350 ppm (CaCO₃ еквиваленти) трябва да бъде третирана преди използване на няколко хербицида, особено когато pH е над седем. 

Твърдостта на водата се дължи на високи нива на калций и/или магнезий и е често срещан за сондажна вода.
Това може да се тества, като се опитате да направите сапунена пяна- твърдата вода не прави добра пяна.
Твърдостта на водата се определя като калций карбонат (CaCO3, „вар“) и се изразява като общо количество CaCO₃ в милиграми на литър вода. Вода с 200 mg/L CaCO₃ може да предизвика проблеми за химическо пръскане на вода. Най-високата граница на твърдост за пръскане е 300 mg/L.

Соленост (разтворени соли)

Солеността обикновено се измерва като електрическа проводимост (EC) на водата. Високи нива на соленост (над 1000ppm натриев хлорид или ECs над 500-1000 microsiemens/cm) може да доведе до някои химикали, утаяващи се от разтвора а други са деактивирани. Може също така затрудняват регулирането на pH с помощта на буфери. Често единственото решение когато имаме разтвор със силно солева концентрация е да не използваме разтвотра за пръскане или да го разредим с чиста дъждовна вода, когато той е необходимо.

Мръсна вода (суспендирана с твърди вещества)

Мръсната или мътна вода може да се отрази неблагоприятно за продукти като глифозат и дикват поради глинестите колоиди във водата. Като общо правило, ако в долната част на кофа не се вижда монета от 10 стотинки, той е твърде мръсен за употреба.

Филтриране на водата и утаяване в стопанство в резервоар преди употреба може да помогне за намаляване
мътността. Ако използвате утаителен агент, като например стипца, трябва да бъдат се влагат само много малки количества използвани в съответствие с указанията на производителя насоки. Често употребата на твърде много стипца добавени към язовирната вода, може да доведе до високи нива на алуминий в разтвора. Това
увеличава твърдостта и създава повече проблеми за няколко продукта от колкото да използваме нетретирана мръсна вода.

Температура

Високата температура на водата може да ускори разпадането на някои продукти, когато качеството на водата е
неподходящо. Нискотемпературната вода може да доведе до проблеми с разтворимостта и утаяване в резервоара (дори в чиста вода).

Резюме

Лошото качество на водата може да се отрази неблагоприятно за пръскане, особено където продуктите остават в резервоара за продължителен период. Изследвайте водата за нейното качество за да си гарантирате най-доброто действие на продуктите които употребявате.

Качеството на водата може да варира от сезон на сезон и трябва да се наблюдава редовно. При обикновено наблюдение може да сте в състояние да видите промени в някои аспекти на качеството на водата, включително
цвят, мирис, петна от желязо, мътност и присъствие на водорасли на проблемни нива. Въпреки това повечето от химичните промени в качеството на водата не могат да бъдат открити от чрез мирис и с един поглед. Някои могат да бъдат тествани с помощта на преносим инструменти, но други се нуждаят от лабораторен анализ.
Редовното наблюдение ви позволява да предприемете действия преди да нанесете твърде много щети или загуба на производство. Броят на тестванията на водата зависи от целите на употреба.