БОЛЕСТИ ПО ЦАРЕВИЦАТА- КОРЕНОВА СИСТЕМА
Болести по царевицата в началните фази от поникването се обуславят от студените и влажни почвени условия. Могат да забавят поникването и появата на царевицата и да предразположат младите царевични растения към инфекция от гъбни болести.
Симптомите по младите коренчета и кореновата система могат да бъдат подобни, което затруднява полевата диагностика.
Третирането на семена с фунгициди с широк спектър на защита предпазва растенията от патогени по кореновата система, но не елиминира риска от заболяване, когато съществуват благоприятни условия за развитие в околната среда.
БОЛЕСТИ И СИМПТОМИ
Много различни гъбни патогени са отговорни за причиняване на болести по царевицата. Бактериите, нематодите и насекомите, хранещи се с корени, също могат да играят роля в причиняването на заболяване и усложняване. Идентифицирането на специфични повреди по кълновете и корените въз основа на симптоматиката може да бъде трудно, тъй като различните патогени често причиняват подобни симптоми. Микроскопското изследване в лабораторя за растителна диагностика е най-надеждният начин за потвърждаване на диагноза на конкретно заболяване.
Типичните повреди и симптоми по кълновете включват изгнило семе, което е меко и кафяво, кълновете, които имат мокър и слузест вид, и мезокотил с кафяви лезии или мека, напоена с вода тъкан. Симптоми по надземните части включват забавена вегитация след поникването и растения, който пожълтява, увяхва и умират.
Не е необичайно да се изолират множество гъби, причиняващи инфекции от корен от една растителна проба. Няколко често срещани почвени гъбни патогена като Fusarium, Penicillium, Pythium и Rhizoctonia често са изолирани от заразени растения и корени. Други гъбички като Аспергилус, Нигроспора и Триходерма също могат да причинят заболявания при царевицата
Fusarium.
Установени са най-малко шест вида фузариуми, които причиняват болести на кълна и коренови гниения в царевицата. Чувствителността на растенията към кореново гниене се увеличава, когато растенията са подложени на стрес или повреди от прилагането на хербициди. Заразените растения могат да имат кафява цвят до червеникавокафяви лезии и коренът може да се свие. Симптомите на корените варират от много лека кафява промяна на цвета до тъмно черни, напълно изгнили корени. Това заболяване може да възникне при широк диапазон от температурни и влажни условия. Кореновите гниения, възникващи след етапа на покълване, често се причиняват от Fusarium. Кореновото гниене от фузариум може да се премести от основата на царевичното растение, което води до гниене на метлицата и стъбло след опрашване и по време на наливане на зърното.
Penicillium.
Корените и мезокотилът на заразените растения могат да бъдат обезцветени и изгнили. Понякога на заразените семена може да се наблюдава синьо-зелен гъбичен растеж. Симптомите по заболелите растения включват покафеняване на върховете на листата. Цели заразени растения могат да пожълтяват и да загинат, или да останат обезцветени и стресирани до края на вегетационния период. Пеницилият има тенденция да зарази растенията, които все още не са развили своите възлови коренови системи. Тава гъбно заболяване предпочита високите температури, които могат да инхибират други гъбни болести.
Pythium.
Няколко вида Pythium могат да повредят семето преди покълването или да заразят младите растения преди или след появата им. Това е една от най-често срещаните гъбни болести, свързани с гниене на семена и корени на царевица. Тази болест се благоприятства от висока влага и ниски температури и се нуждае от влажни почви, за да произведе заразяващи спори. Симптомите включват тъмни, тънки лезии, които причиняват свиване на корен или мезокотил. Външната кора на корена може да изгние, докато вътрешната част или стелата остава бяла и непокътната. Pythium може да зарази по всяко време между засяването и средата на сезона, но е преди всичко проблем с младите растения. На някои места са разпространиени щамове от Pythium, които са по-адаптирани към по-топлите мокри условия.
СПРАВЯНЕ С ПОЧВЕНИТЕ ПАТОГЕНИ
Температурата на влажна и хладна почва (по-ниска от 10 ° до 12 ° С) може да забави поникването и покълването на семената и да предразположи царевичните растения към заболяване.
Младия корен става по-податлив на инфекция, колкото по-дълго семената са в земята преди покълването и поникването на царевицата. За да помогнете за минимизиране на риска от заболявания, засейте висококачествени семена при подходяща дълбочина на засяване и почвени условия, за да насърчите бързото покълване и поникване. Полетата, които имат склонност да остават мокри или имат история с заболяване по кореновата система, не трябва да са заложени за ранно засяване; тези полета трябва да бъдат засяти малко по-късно през сезона, когато почвените температури са по-благоприятни за растежа на растенията. Избягвайте механични и хербицидни повреди на семената, тъй като те могат да повлияят на появата на коренови заболявания.
Третиране на семена.
Повечето семена царевица се третират с фунгицид за третиране на семена, често с множество активни съставки. Тези продукти могат да осигурят ниво на защита срещу почвените патогени, но не могат да елиминират всички заплахи при тежки условия на околната среда, благоприятстващи инфекцията и болести по царевицата. Всички третирания със семена имат ограничен период на активност, който обикновено е само за първия месец след засяването.
източник:
1 Robertson, A. and Munkvold, G.. 2009. Check general root and mesocotyl health when assessing corn stands. Iowa State University Extension. http://www.extension.iastate.edu. 2 Jackson-Ziems, T. and Korus, K. 2013. Seedling diseases appearing in corn. University of Nebraska. http://cropwatch.unl.edu. 3 Sweets, L. and Wright, S. 2008. Corn Diseases. University of Missouri. http://ipm.missouri.edu Compendium of Corn Diseases. 1999. APS Press. https://www.dekalbasgrowdeltapine.com/en-us/agronomy/corn-seedling-diseases.htmlWeb sources verified 03/28/16. 150421070624
