БОЛЕСТИ ПО СЛЪНЧОГЛЕДА

Болести по слънчогледа са голямото предизвикателство по отглеждането на културата. Тъй като слънчогледа е предпочитан от земеделците заради многобройните си направления на отглеждане (масло, белене, шарен за птици има голям пазар на сортове едър за чоплене) с добавена стойност и това, че е с по къса вегитация е предпочитана култура за отглеждане в засушливете райони от страната.  

Всичко това води до нарушен сеитбооборот и проблем с болестите.

Основните болести по слънчогледа са: склеротийно увяхване, сиви петна (фомопсис), черни петна (фома), мана, склеротийно  гниене, алтернария, септория, различни видове гниения по питите. Ако не се предприемат навременни мерки срещу тях, щетата върху добива и качеството на получената продукция може да достигне огромни размери.

За навременното справяне с болестите по слънчогледа е необходимо редовно да обследваме площите и да отчитаме факторите влияещи върху тяхното развитие.

Развитието на болести – толерантност

В години с чести превалявания особенно с градушка дори и незначителна на пръв поглед трябва да сме наясно с възможните последици.

Често пъти фермера при избора на хибрид или сорт прави компромис с толерантността на културата към болести заради характеристики които осигуряват по-висока цена. Комбинацията на чувствителен на болести сорт или хибрид с чести превалявания може да бъде пагубна.

Пазара на фунгициди в слънчоглед

До скоро фирмите производителки на препарати за растителна защита налагаха употребата на фунгициди в слънчогледа, като се препоръчваше приложението да бъде във фаза бутонизация преди цъфтеж.

Често пъти слънчогледа е изложен на благоприятни условия за развитието на болести още в ранните фази от своето развитие. Късното приложение   на фунгицид е резонно за да се опази здрава питата за да успее растението да налива до последно в добро общо състояние.

Какво следва от това? С нарушения сеитбооборот и масовото засяване на чувствителни сортове и хибриди необходимоста от уптребата на фунгициди се свежда до поне две приложения.

За компаниите производителки и търговци на ПРЗ е много по-лесно да изградят във фермера технология на отглеждане която се води при предварително начертана схема. Работата по схема обаче може да пропусне важни събития. За това е необходимо редовно да обследвате полетата си и да проследявате развитието на културата.

Нарушения сеитбооборот

е предизвикателство за смепроизводителите и откривателите на нови сортове и хибриди. Тъй като на полето новите раси на различните болести са развиват безумно бързо и те не успяват да отговорят на тези темпове с нова устойчива генетика.


 

Основни болести по слънчогледа

Склеротийно увяхване (склеротиния) (Sclerotiniasclerotiorum) е болест която се наблюдава през цялата вегетация на слънчогледа. Болестта има две форми – коренова и цветно-стъблена. Кореновата форма на склеротинията се проявява по-често на богати на хумус, влажни и хладни почви. В основата на стъблото се появява мокро, светлокафяво, гниещо петно, което по-късно се покрива с бял памуковиден налеп. В сърцевината на стъблото тъканите бързо се разрушават и се образуват черни склероции, а листата увяхват отдолу нагоре, тъканите им бързо се рушат, падат върху почвата и остава само нерватурата. Независимо от фенофазата заразените растения загиват. Инфектирането се осъществява от поникването до узряване на питите. Тази форма на склеротинията е сериозен проблем за слънчогледовото производство.

Цветно-стъблената форма на склеротийното увяхване се появява в по-влажните райони с чести превалявания и нанася най-големи поражения на питите. По тях се образуват светлокремави петна, които бързо се разрастват (за 2-3 дни) и понякога обхващат цялата пита. Поразените участъци се покриват с бял памуковиден налеп и там по-късно се образуват черни склероции. Тъканите се рушат и падат върху почвата.

склеротиния
Фенофазата „бутонизация” на слънчогледа е най-чувствителна за заразяване от болестта.

Гъбният патоген, причинител на заболяването, зимува в почвата като склероции и се запазва в нея от 6 до 8 години. Заразяванията се осъществяват чрез корените на растенията при задържане на влага за около 42 часа. След 5 седмици се появяват първите признаци, а благоприятната температура за развитие на заболяването е 15 – 20оС.

За борба със склеротийното увяхване се съчетават химически и агротехнически мерки. Първо пръскане се провежда във фенофаза 6-и- 8-и лист, а второ – в периода на „бутонизация”. Добре е да се използва повече вода при употребата на хунгицид.

Чрез агротехнически мерки склеротийното увяхване може да се ограничи, ако се спазва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, изгаряне на растителните остатъци, дълбока оран, за да се заорат дълбоко склероциите.

Черните петна

по слънчогледа (Leptosphaeriamacdonaldii) или фома, както още е известно заболяването причинява напетнявания по всички растителни части, но най-специфични са тези по стъблата, които се образуват в основата на листната дръжка и нарастват на ширина и дължина и по питите. Напетняването започва от най-долните етажи на растенията и обхваща постепенно и по-горните. Инфекцията преминава от листа към листната дръжка и достига стъблото. Петната по стъблото са черни, елипсовидни, ясно разграничени от зелените тъкани, с характерен метален гланц. Засегнатите тъкани често се напукват. По листата петната са тъмнокафяви, с неправилна форма и жълт ореол. По питите се образуват закръглени, вдлъбнати, черни петна с различни размери. Болните тъкани са тъмнокафяви, размекнати, но не загниват.

Силно развитие на фомата

има в години с редуване на сухи и влажни периоди. Причинителят, паразитна гъба, зимува в засегнатите растителни части и се запазва в тях до 2-3 години. Инфектирането на растенията се осъществява по време на растежа. Благоприятни условия за развитие на болестта са влага и температура 15 -35оС.

За борба с фомата е необходимо да се спазва 5-6 годишно сеитбообръщение, да се унищожават растителните остатъци, важно е прилагане на оптимално торене, защото по-високите дози азот са причина за по-силно нападение. Сеитбата трябва да се извършва на оптимална гъстота, за да има добро проветряване на растенията и по-слабо задържане на влага по листата.

Сиви петна

или фомопсис по слънчогледа (Phomopsishelianthi) се развива в периода на бутонизация или начало на цъфтеж. Причинителят на болестта поразява листата, листните дръжки, стъблата и много рядко питите на слънчогледа у нас. Първите петна се появяват по листата по средните етажи на растенията в периода на бутонизация и начало на цъфтеж. Заразата започва от върха или странично на листата, които бързо увяхват, загиват и остават да висят на стъблото. От листа инфекцията преминава по листната дръжка и достига до стъблото. Там се образуват елипсовидни петна, които може да обхванат и няколко междувъзлия. В началото на инфекцията петната са светлокафяви, а в края на вегетацията просветляват и цветът им става сив. Повредите проникват в дълбочина и поразяват тъканите до сърцевината, която се разрушава напълно и стъблата стават силно чупливи. Растенията се пречупват и изсъхват.

Причинителят на заболяването зимува в растителните остатъци. Заразяването се осъществява при 6-и- 8-и чифт листа на слънчогледа. Оптимална температура за развитие на фомопсиса е 23-25оС в съчетание с висока атмосферна влажност, дъжд, или роса.

Химическата борба включва първо пръскане във фенофаза „6-и-8-и лист” и второ пръскане в периода на бутонизация. 

мана по слънчоглед

Маната по слънчогледа (Plasmoparahelianthi) поразява всички растителни части на културата. Болестта се причинява от гъбен патоген, който презимува в болните растителни остатъци и като мицел в семената. Болестта има две форми на проява – системна и локална. При системната форма инфекцията прониква през кореновите власинки и епидермиса на младите корени. Заразата постепенно преминава отдолу нагоре във всички части на слънчогледовото растение. Болните растения изостават в растежа си, имат скъсени междувъзлия и образуват много дребни, обърнати нагоре и стерилни пити. По най-долните листа се появяват бледожълтозелени петна от дръжката към върха на петурата. Ако петната се разраснат, могат да обхванат целия лист. От долната им страна се образува плътен бял налеп, който по-късно потъмнява до бледокафяво. Системната форма на маната се проявява при температура 15-18оС и обилна влага. 

Признаците на локалната форма на маната са ъгловати, хлоротични петна, разпръснати по листата, а от долната им страна се появява спорообразуващ налеп. Локалната форма няма икономическо значение.

Ограничаване на заболяването

се постига чрез сеитба на устойчиви сортове и хибриди слънчоглед, унищожаване на самосевките, спазване на 7 – 8 годишно сеитбообръщение с житни култури, сеитба в оптимални срокове и с оптимална гъстота.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Винаги ползвайте продуктите за растителна защита под контрола на агроном специалист и препоръките на производителя.


Заявете своята консултация:

АГРИНЕД ЕООД

агроном-консултант Илиян Недков

специалност Растителна Защита

телефон за контакти: +359 88 978 52 56

e-mail: iliyan.nedkov@mail.bg

*Бързата и навременна консултация е възможна за района на централна и североизточна България*

**копирането на текст и снимки без изрично писмено разрешение от автора Илиян Недков е забранено**

Моля изчакайте...

Абонирай се за нови статии

Искате ли да Ви уведомим за нова публикация или промоция? Въведете вашият e-mail и име за да получите първи информация!
error: Съдържанието е защитено от копиране! Моля свържете се със собственика на сайта за разрешение!